14.10.2004 г., 20:25

ЧАКАМ ТЕ

2.7K 0 0
Седя замислена във мрака,
а сърцето неспокойно пак тупти.
От вътре в мене нещо чака,
чака да дойдеш пак при мене ти.
Седя и тихо шепна-
Къде си, мили,? Къде си ти?
Далече си ти от мене
Ела! Аз те викам,
но дали ще чуеш моя зов?
Далече съм аз от тебе,
а как ми се иска да те обсипя със любов.
Обичам те и немога да те оставя.
Седя. Немога да заспя.
Полунощ е и луната озарява
лицето ми, дори и любовта.
Защо не идваш? Аз те чакам.
Какво? Не си ме чул ли?
Чакам те! Обичам те!-
Как да не крещя?
Ето... Вече зазорява.
Отмина ноща ми като миг.
Аз осъмнах, за да пазя
любовта си за един войник!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...