Обичам твоя тих глас.
Като разцъфтяла роза
усмихваш се срамежливо, нежно,
в любовта ти всичко е красиво.
По-ярко светят звездите,
цветята ухаят по-силно.
Любов, любов! Колко хубава е тя!
Дори когато страдам по нея,
тя ме прави по жива.
Нищо, че понякога боли,
нищо, че стои в мечтите
и понякога роня сълзи,
но винаги ме води при тебе.
Силно ме окриля и вдъхновява.
Готова съм за тебе да полетя.
Вдигни очи, скъпи, погледни ме!
Аз съм спряла в тишината.
Заслушай се в сърцето ми,
неговият зов ти оставя пътека,
с твоята обич следвай го ти.
Край морето аз ще те чакам,
изкъпи ме в твоите чувства,
самотна не искам да бъда.
Искам те, желая те до мене!
Морето да ни къпе с вълните,
очите да ме галят с любов.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados