5 abr 2008, 12:35

Чакана любов

  Poesía
1.6K 0 1

Дълго мислих,

но не можах да проумея

дали направих грешка,

и за малко да полудея.

Чаках те, любов безкрайна,

но ти така и не дойде,

по всякакъв начин се опитвах да те оправдая,

но заблуждавах се като дете.

Мечтаех аз за тебе дълго,

плаках с часове,

исках в някого да те позная,

но откривах само страхове.

Живота си напразно ли захвърлих,

като месо на глутница зверове

или такъв е трябвало да бъде -

окован от грехове.

Тялото си сляпо аз раздавах,

раздирах тишината с викове,

а в сутрините посрещаше ме самотата,

напомняйки ми колко са студени те!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тя...голямата любов идва...когато най-малко я очакваш...!
    с обич, Вероника. Много хубав и проникновен стих!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...