5 апр. 2008 г., 12:35

Чакана любов

1.6K 0 1

Дълго мислих,

но не можах да проумея

дали направих грешка,

и за малко да полудея.

Чаках те, любов безкрайна,

но ти така и не дойде,

по всякакъв начин се опитвах да те оправдая,

но заблуждавах се като дете.

Мечтаех аз за тебе дълго,

плаках с часове,

исках в някого да те позная,

но откривах само страхове.

Живота си напразно ли захвърлих,

като месо на глутница зверове

или такъв е трябвало да бъде -

окован от грехове.

Тялото си сляпо аз раздавах,

раздирах тишината с викове,

а в сутрините посрещаше ме самотата,

напомняйки ми колко са студени те!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя...голямата любов идва...когато най-малко я очакваш...!
    с обич, Вероника. Много хубав и проникновен стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...