5 апр. 2008 г., 12:35

Чакана любов

1.6K 0 1

Дълго мислих,

но не можах да проумея

дали направих грешка,

и за малко да полудея.

Чаках те, любов безкрайна,

но ти така и не дойде,

по всякакъв начин се опитвах да те оправдая,

но заблуждавах се като дете.

Мечтаех аз за тебе дълго,

плаках с часове,

исках в някого да те позная,

но откривах само страхове.

Живота си напразно ли захвърлих,

като месо на глутница зверове

или такъв е трябвало да бъде -

окован от грехове.

Тялото си сляпо аз раздавах,

раздирах тишината с викове,

а в сутрините посрещаше ме самотата,

напомняйки ми колко са студени те!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя...голямата любов идва...когато най-малко я очакваш...!
    с обич, Вероника. Много хубав и проникновен стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...