Apr 5, 2008, 12:35 PM

Чакана любов

  Poetry
1.6K 0 1

Дълго мислих,

но не можах да проумея

дали направих грешка,

и за малко да полудея.

Чаках те, любов безкрайна,

но ти така и не дойде,

по всякакъв начин се опитвах да те оправдая,

но заблуждавах се като дете.

Мечтаех аз за тебе дълго,

плаках с часове,

исках в някого да те позная,

но откривах само страхове.

Живота си напразно ли захвърлих,

като месо на глутница зверове

или такъв е трябвало да бъде -

окован от грехове.

Тялото си сляпо аз раздавах,

раздирах тишината с викове,

а в сутрините посрещаше ме самотата,

напомняйки ми колко са студени те!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тя...голямата любов идва...когато най-малко я очакваш...!
    с обич, Вероника. Много хубав и проникновен стих!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...