28 may 2011, 21:44

Чакаш ли още

1K 0 15

Отново ме чакаш до старата буна,
косите ми роши летният бриз,
с очи усмихнати ще ме целунеш -
аз обич съм твоя - ти моят каприз.

Ще тичам отново по онази пътека,
по която вървяхме преди много лета,
на пясъка златен ще стъпя полека,
на ръце ще ме вдигнеш, а аз ще летя.

Отново сърца на брега ще чертаем,
ще гали краката ни бяла вълна,
за следващо лято нека мечтаем -
ти чакаш ли още - аз идвам сега!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не само в кръвта, всяка частица от мен, и от векове е така.Благодаря ти, за разбирането!

  • Казват, че като се роди близо до морето, човек получава доза морска вода в кръвта си, не знам дали и ти си родена там, но със сигурност си получила и много любов заедно с морската пяна.
    Иначе не мога да си обясня от къде идва тази чувствителност към истинските неща в живота ....
    поздрав
  • Благодаря, за топлите думи, Мими!
  • Благодаря ви, Антонио, Елена!
  • Всичко сьчетано до сьвар6енство.Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...