Отново ме чакаш до старата буна,
косите ми роши летният бриз,
с очи усмихнати ще ме целунеш -
аз обич съм твоя - ти моят каприз.
Ще тичам отново по онази пътека,
по която вървяхме преди много лета,
на пясъка златен ще стъпя полека,
на ръце ще ме вдигнеш, а аз ще летя.
Отново сърца на брега ще чертаем,
ще гали краката ни бяла вълна,
за следващо лято нека мечтаем -
ти чакаш ли още - аз идвам сега!
© Валка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
