3 mar 2007, 18:57

Чао

  Poesía
1.1K 0 6

Снимката разкъсвам,
нека в огъня гори.
Спомените прекъсвам,
да може да спре да боли.

Ти и твоята усмивка,
сякаш две различни неща.
Мразя едното, а другото обичам,
но кое от двете - не мога да избера.

Осъзнах че по-добре е да изчезнеш сега.
Мъча се да спра към теб да гледам.
Помогни ми, затвори онази врата,
която отсега завинаги ще ни разделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иянира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Помогни ми, затвори онази врата,
    която отсега завинаги ще ни разделя."

    Много добре казано!Харесва ми стиха ти, поздрав!:0
  • Ти и твоята усмивка,
    сякаш две различни неща.
    Мразя едното, а другото обичам,
    но кое от двете - не мога да избера.

    хах при мен е точно така...
    поздрави много ми хареса!
  • бравоо
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много силно!
    Много ми харесва ...

    "Снимката разкъсвам,
    нека в огъня гори."
    Не прави така, носи нещастие..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...