3 mar 2007, 18:57

Чао

  Poesía
1.1K 0 6

Снимката разкъсвам,
нека в огъня гори.
Спомените прекъсвам,
да може да спре да боли.

Ти и твоята усмивка,
сякаш две различни неща.
Мразя едното, а другото обичам,
но кое от двете - не мога да избера.

Осъзнах че по-добре е да изчезнеш сега.
Мъча се да спра към теб да гледам.
Помогни ми, затвори онази врата,
която отсега завинаги ще ни разделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иянира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Помогни ми, затвори онази врата,
    която отсега завинаги ще ни разделя."

    Много добре казано!Харесва ми стиха ти, поздрав!:0
  • Ти и твоята усмивка,
    сякаш две различни неща.
    Мразя едното, а другото обичам,
    но кое от двете - не мога да избера.

    хах при мен е точно така...
    поздрави много ми хареса!
  • бравоо
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много силно!
    Много ми харесва ...

    "Снимката разкъсвам,
    нека в огъня гори."
    Не прави така, носи нещастие..

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...