3 mar 2007, 18:57

Чао

  Poesía
1.1K 0 6

Снимката разкъсвам,
нека в огъня гори.
Спомените прекъсвам,
да може да спре да боли.

Ти и твоята усмивка,
сякаш две различни неща.
Мразя едното, а другото обичам,
но кое от двете - не мога да избера.

Осъзнах че по-добре е да изчезнеш сега.
Мъча се да спра към теб да гледам.
Помогни ми, затвори онази врата,
която отсега завинаги ще ни разделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иянира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Помогни ми, затвори онази врата,
    която отсега завинаги ще ни разделя."

    Много добре казано!Харесва ми стиха ти, поздрав!:0
  • Ти и твоята усмивка,
    сякаш две различни неща.
    Мразя едното, а другото обичам,
    но кое от двете - не мога да избера.

    хах при мен е точно така...
    поздрави много ми хареса!
  • бравоо
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много силно!
    Много ми харесва ...

    "Снимката разкъсвам,
    нека в огъня гори."
    Не прави така, носи нещастие..

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...