3 мар. 2007 г., 18:57

Чао

1.1K 0 6

Снимката разкъсвам,
нека в огъня гори.
Спомените прекъсвам,
да може да спре да боли.

Ти и твоята усмивка,
сякаш две различни неща.
Мразя едното, а другото обичам,
но кое от двете - не мога да избера.

Осъзнах че по-добре е да изчезнеш сега.
Мъча се да спра към теб да гледам.
Помогни ми, затвори онази врата,
която отсега завинаги ще ни разделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иянира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Помогни ми, затвори онази врата,
    която отсега завинаги ще ни разделя."

    Много добре казано!Харесва ми стиха ти, поздрав!:0
  • Ти и твоята усмивка,
    сякаш две различни неща.
    Мразя едното, а другото обичам,
    но кое от двете - не мога да избера.

    хах при мен е точно така...
    поздрави много ми хареса!
  • бравоо
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много силно!
    Много ми харесва ...

    "Снимката разкъсвам,
    нека в огъня гори."
    Не прави така, носи нещастие..

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...