Mar 3, 2007, 6:57 PM

Чао

  Poetry
1K 0 6

Снимката разкъсвам,
нека в огъня гори.
Спомените прекъсвам,
да може да спре да боли.

Ти и твоята усмивка,
сякаш две различни неща.
Мразя едното, а другото обичам,
но кое от двете - не мога да избера.

Осъзнах че по-добре е да изчезнеш сега.
Мъча се да спра към теб да гледам.
Помогни ми, затвори онази врата,
която отсега завинаги ще ни разделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иянира All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Помогни ми, затвори онази врата,
    която отсега завинаги ще ни разделя."

    Много добре казано!Харесва ми стиха ти, поздрав!:0
  • Ти и твоята усмивка,
    сякаш две различни неща.
    Мразя едното, а другото обичам,
    но кое от двете - не мога да избера.

    хах при мен е точно така...
    поздрави много ми хареса!
  • бравоо
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много силно!
    Много ми харесва ...

    "Снимката разкъсвам,
    нека в огъня гори."
    Не прави така, носи нещастие..

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...