17 may 2020, 12:42

Чаша любов

  Poesía
805 0 0

 

В памет на жена ми, 

 за днешния ѝ рожден ден! 

 

 

 

Кънти тишината в мен
лишена от твоите стъпки,
сам празнувам твоя ден,
поемам те на тръпни глътки.

 

Разливаш се у мен като елей,
като любов за която се умира –
чуй сърце, не студеней,
лек за самотата има ...

 

Съкровени спомени в душата
с горещ ръжен разравяш,
поливаш ги с елея благодатен,
докато гаснеща изсвисти тъгата ...

 

Тогава се отпускаш отмалял,
пиян от чудни чувства непознати,
как е възможно да си сам, но цял
след чаша обич стоплена в ръката ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...