17 may 2020, 12:42

Чаша любов

  Poesía
807 0 0

 

В памет на жена ми, 

 за днешния ѝ рожден ден! 

 

 

 

Кънти тишината в мен
лишена от твоите стъпки,
сам празнувам твоя ден,
поемам те на тръпни глътки.

 

Разливаш се у мен като елей,
като любов за която се умира –
чуй сърце, не студеней,
лек за самотата има ...

 

Съкровени спомени в душата
с горещ ръжен разравяш,
поливаш ги с елея благодатен,
докато гаснеща изсвисти тъгата ...

 

Тогава се отпускаш отмалял,
пиян от чудни чувства непознати,
как е възможно да си сам, но цял
след чаша обич стоплена в ръката ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...