May 17, 2020, 12:42 PM

Чаша любов

  Poetry
802 0 0

 

В памет на жена ми, 

 за днешния ѝ рожден ден! 

 

 

 

Кънти тишината в мен
лишена от твоите стъпки,
сам празнувам твоя ден,
поемам те на тръпни глътки.

 

Разливаш се у мен като елей,
като любов за която се умира –
чуй сърце, не студеней,
лек за самотата има ...

 

Съкровени спомени в душата
с горещ ръжен разравяш,
поливаш ги с елея благодатен,
докато гаснеща изсвисти тъгата ...

 

Тогава се отпускаш отмалял,
пиян от чудни чувства непознати,
как е възможно да си сам, но цял
след чаша обич стоплена в ръката ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....