В памет на жена ми, 

 за днешния ѝ рожден ден! 

Кънти тишината в мен
лишена от твоите стъпки,
сам празнувам твоя ден,
поемам те на тръпни глътки.

Разливаш се у мен като елей,
като любов за която се умира –
чуй сърце, не студеней,
лек за самотата има ...

Съкровени спомени в душата
с горещ ръжен разравяш,
поливаш ги с елея благодатен,
докато гаснеща изсвисти тъгата ...

Тогава се отпускаш отмалял,
пиян от чудни чувства непознати,
как е възможно да си сам, но цял
след чаша обич стоплена в ръката ...