21 may 2015, 21:33

Чаша с лед и бутилка уиски

  Poesía » Otra
634 0 1

Поглед замъглен късно вечерта

Сънят отсъства пак до края на нощта 

Сладък студ прокрадва се по моите устни

Първо лед, а после отлежали спомените вкусни

 

Нещо те придърпва силно в мъглата

Усещане че истинска е вече топлината

Мека музика описва медените цветове,

А хлад усещам само по пръстите на моите ръце

 

Като целувка среднощна със страст неразкрита

Ледът се стопява и остава топлина неотпита

Глътка последна с допир небрежен

Чувство за щастие и изгрева нежен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Згуровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...