May 21, 2015, 9:33 PM

Чаша с лед и бутилка уиски

  Poetry » Other
632 0 1

Поглед замъглен късно вечерта

Сънят отсъства пак до края на нощта 

Сладък студ прокрадва се по моите устни

Първо лед, а после отлежали спомените вкусни

 

Нещо те придърпва силно в мъглата

Усещане че истинска е вече топлината

Мека музика описва медените цветове,

А хлад усещам само по пръстите на моите ръце

 

Като целувка среднощна със страст неразкрита

Ледът се стопява и остава топлина неотпита

Глътка последна с допир небрежен

Чувство за щастие и изгрева нежен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Згуровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...