7 dic 2007, 18:07

Чаша с любов

  Poesía » Civil
981 0 8

Когато в себе си усещаш
вкус на здраве, щастие, любов.
Залива те бавно тръпка гореща,
посрещаш с нея залеза нов.
Докосва те леко нежното рамо
и с топлите думи ти гали душата.
Едно желание имаш си само -
в каната с вино да видиш жената.

Тялото й крехко - чаша тънкостенна
пазиш от вятър, от груби ръце.
Светлината й топла е най-скъпоценна,
в нея откриваш своето сърце.

Душата и червена понякога се сърди,
прекалиш ли с добрината и с думите лоши.
Тогава се сблъскваш с джибрите твърди
и се чудиш: къде ли си бил снощи.

Събуди ли се? Недей забравя
колко нежност, колко сила си събрал.
Помни думите! Не позволявай
заедно с лошото да текат в мръсен канал.
 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...