7 dic 2007, 18:07

Чаша с любов 

  Poesía » Civil
737 0 8

Когато в себе си усещаш
вкус на здраве, щастие, любов.
Залива те бавно тръпка гореща,
посрещаш с нея залеза нов.
Докосва те леко нежното рамо
и с топлите думи ти гали душата.
Едно желание имаш си само -
в каната с вино да видиш жената.

Тялото й крехко - чаша тънкостенна
пазиш от вятър, от груби ръце.
Светлината й топла е най-скъпоценна,
в нея откриваш своето сърце.

Душата и червена понякога се сърди,
прекалиш ли с добрината и с думите лоши.
Тогава се сблъскваш с джибрите твърди
и се чудиш: къде ли си бил снощи.

Събуди ли се? Недей забравя
колко нежност, колко сила си събрал.
Помни думите! Не позволявай
заедно с лошото да текат в мръсен канал.
 


© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??