7 dic 2007, 18:07

Чаша с любов

  Poesía » Civil
979 0 8

Когато в себе си усещаш
вкус на здраве, щастие, любов.
Залива те бавно тръпка гореща,
посрещаш с нея залеза нов.
Докосва те леко нежното рамо
и с топлите думи ти гали душата.
Едно желание имаш си само -
в каната с вино да видиш жената.

Тялото й крехко - чаша тънкостенна
пазиш от вятър, от груби ръце.
Светлината й топла е най-скъпоценна,
в нея откриваш своето сърце.

Душата и червена понякога се сърди,
прекалиш ли с добрината и с думите лоши.
Тогава се сблъскваш с джибрите твърди
и се чудиш: къде ли си бил снощи.

Събуди ли се? Недей забравя
колко нежност, колко сила си събрал.
Помни думите! Не позволявай
заедно с лошото да текат в мръсен канал.
 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...