Чаша с любов
Когато в себе си усещаш вкус на здраве, щастие, любов. Залива те бавно тръпка гореща, посрещаш с нея залеза нов. Докосва те леко нежното рамо и с топлите думи ти гали душата. Едно желание имаш си само - в каната с вино да видиш жената. Тялото й крехко - чаша тънкостенна пазиш от вятър, от груби ръце. Светлината й топла е най-скъпоценна, в нея откриваш своето сърце. Душата и червена понякога се сърди, прекалиш ли с добрината и с думите лоши. Тогава се сблъскваш с джибрите твърди и се чудиш: къде ли си бил снощи. Събуди ли се? Недей забравя колко нежност, колко сила си събрал. Помни думите! Не позволявай заедно с лошото да текат в мръсен канал. | |
© Явор Перфанов All rights reserved.
