Тъгата ражда хубавите стихове!
Стремежът ни към нея е забележителен!
Във всеки тъжен поглед и куплет,
щом слабост проявим да я изпитаме...
Тъгата е началото на края -
липсата на цвят в душите ни...
Изборът е само наш,
дали ще видим светлината, със очите си...
На нея, дълго бях заложница...
Най-накрая белезниците свалих.
Ще си налея - чаша щастие...
Черпя по една... със този стих!!!