Тъгата ражда хубавите стихове!
Стремежът ни към нея е забележителен!
Във всеки тъжен поглед и куплет,
щом слабост проявим да я изпитаме...
Тъгата е началото на края -
липсата на цвят в душите ни...
Изборът е само наш,
дали ще видим светлината, със очите си...
На нея, дълго бях заложница...
Най-накрая белезниците свалих.
Ще си налея - чаша щастие...
Черпя по една... със този стих!!!
© Нони All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Наздраве, Нони! Поздравления за хубавите стихове!