Jul 26, 2016, 10:11 AM

Чаша щастие

  Poetry » Other
931 0 6

Тъгата ражда хубавите стихове!

Стремежът ни към нея е забележителен!

Във всеки тъжен поглед и куплет,

щом слабост проявим да я изпитаме...

Тъгата е началото на края -

липсата на цвят в душите ни...

Изборът е само наш,

дали ще видим светлината, със очите си...

На нея, дълго бях заложница...

Най-накрая белезниците свалих.

Ще си налея - чаша щастие...

Черпя по една... със този стих!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Мариан!!!
  • Налей още по една! Наздраве, Нони! Поздравления за хубавите стихове!
  • Благодаря,Стойна!Трогна ме с коментара си!Поздрави!!!
  • Наздраве, Нони! Благодаря за удоволствието да ти прочета чудесната
    творба!Поздрав и още хубави стихотворения!
  • Радвам се че ти харесва,Ирен!Благодаря!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...