Различните чувства наши
подкрепяме с пълни чаши,
всяко от тях се извисява,
леко на душата й става.
С чаши лекуваме, че горчи
за хубавите две очи
много душевна мъка,
дошла след любовната разлъка.
Чаша след чаша за неслука,
пропусната полза или сполука,
по масата с юмрук в закана
удряме след чашата - кана.
Чашите са като звънец
звънящ за всеки младенец
от радост, че се е родил,
че вече родът е продължил.
Чашите са тържествен звън,
споходен от камбаните отвън,
вдигнати с възгласите наши:
,,Горчиво! До дъно чаши!"
Пълни до горе чаши
за здравето на живота наши,
за многото мечти, желания,
за миражи и щедри обещания.
Чаши за Бог да ни прости,
че дошли сме на света на гости
ей тъй, дибидюс голи,
вдигат тия, които ги боли!
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: