2 sept 2010, 15:38

Часове

768 0 1

Часове

 

Колко дълга е нощта без теб
миг по миг отлитат часовете
гледам в нищото и чакам блед
да рисувам с теб по редовете

а дъждът вали самотен вън
с капки отброява празнотата
ти си нежна мисъл в моя ум
виждам те отново в тишината

идваш и усмихваш се свенливо
гледаш ме със влюбени очи
после се завърташ закачливо
а гласът ти приказен... звучи

пак съм сам - навън дъждът вали
няма те... отново те изгубих
мъката от мен дано свали
собствената си душа... погубих 

 

30.08.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...