2.09.2010 г., 15:38 ч.

Часове 

  Поезия » Любовна
654 0 1

Часове

 

Колко дълга е нощта без теб
миг по миг отлитат часовете
гледам в нищото и чакам блед
да рисувам с теб по редовете

а дъждът вали самотен вън
с капки отброява празнотата
ти си нежна мисъл в моя ум
виждам те отново в тишината

идваш и усмихваш се свенливо
гледаш ме със влюбени очи
после се завърташ закачливо
а гласът ти приказен... звучи

пак съм сам - навън дъждът вали
няма те... отново те изгубих
мъката от мен дано свали
собствената си душа... погубих 

 

30.08.2010

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??