Часове
Колко дълга е нощта без теб
миг по миг отлитат часовете
гледам в нищото и чакам блед
да рисувам с теб по редовете
а дъждът вали самотен вън
с капки отброява празнотата
ти си нежна мисъл в моя ум
виждам те отново в тишината
идваш и усмихваш се свенливо
гледаш ме със влюбени очи
после се завърташ закачливо
а гласът ти приказен... звучи
пак съм сам - навън дъждът вали
няма те... отново те изгубих
мъката от мен дано свали
собствената си душа... погубих
30.08.2010
© Чавдар Всички права запазени
имаше едни такива в края на 80-те....