Часове
Часове
Колко дълга е нощта без теб
миг по миг отлитат часовете
гледам в нищото и чакам блед
да рисувам с теб по редовете
а дъждът вали самотен вън
с капки отброява празнотата
ти си нежна мисъл в моя ум
виждам те отново в тишината
идваш и усмихваш се свенливо
гледаш ме със влюбени очи
после се завърташ закачливо
а гласът ти приказен... звучи
пак съм сам - навън дъждът вали
няма те... отново те изгубих
мъката от мен дано свали
собствената си душа... погубих
30.08.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени