Sep 2, 2010, 3:38 PM

Часове 

  Poetry » Love
653 0 1

Часове

 

Колко дълга е нощта без теб
миг по миг отлитат часовете
гледам в нищото и чакам блед
да рисувам с теб по редовете

а дъждът вали самотен вън
с капки отброява празнотата
ти си нежна мисъл в моя ум
виждам те отново в тишината

идваш и усмихваш се свенливо
гледаш ме със влюбени очи
после се завърташ закачливо
а гласът ти приказен... звучи

пак съм сам - навън дъждът вали
няма те... отново те изгубих
мъката от мен дано свали
собствената си душа... погубих 

 

30.08.2010

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??