5 sept 2007, 9:17

Часове, часове...

  Poesía
962 0 7
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет живота -
от теб ме делят
през мен те изтичат.

Часове, часове -
само девет на брой,
като девет резета -
те метално крещят,
ту шептят с неохота.

Часове, часове -
само девет на брой,
като девет пътеки -
не ще заблудят,
не ще ни делят
примамливи сенки.

Само девет на брой,
като девет живота -
бесове, ветрове
във последния час
пред разтворена порта...
до последния мой...
до последния твой...
и до първия наш...
Разтопена си ти.
Догарящ съм аз.
Родени отново 
във новото "Нас"...

Часове, часове -
само девет на брой,
но със девет живота -
от мен те делят
и бясно крещят...
... И все пак отстъпват
в нощта с неохота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...