Sep 5, 2007, 9:17 AM

Часове, часове...

  Poetry
960 0 7
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет живота -
от теб ме делят
през мен те изтичат.

Часове, часове -
само девет на брой,
като девет резета -
те метално крещят,
ту шептят с неохота.

Часове, часове -
само девет на брой,
като девет пътеки -
не ще заблудят,
не ще ни делят
примамливи сенки.

Само девет на брой,
като девет живота -
бесове, ветрове
във последния час
пред разтворена порта...
до последния мой...
до последния твой...
и до първия наш...
Разтопена си ти.
Догарящ съм аз.
Родени отново 
във новото "Нас"...

Часове, часове -
само девет на брой,
но със девет живота -
от мен те делят
и бясно крещят...
... И все пак отстъпват
в нощта с неохота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...