Часове, часове...
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет живота -
от теб ме делят
през мен те изтичат.
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет резета -
те метално крещят,
ту шептят с неохота.
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет пътеки -
не ще заблудят,
не ще ни делят
примамливи сенки.
Само девет на брой,
като девет живота -
бесове, ветрове
във последния час
пред разтворена порта...
до последния мой...
до последния твой...
и до първия наш...
Разтопена си ти.
Догарящ съм аз.
Родени отново
във новото "Нас"...
Часове, часове -
само девет на брой,
но със девет живота -
от мен те делят
и бясно крещят...
... И все пак отстъпват
в нощта с неохота.
само девет на брой,
като девет живота -
от теб ме делят
през мен те изтичат.
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет резета -
те метално крещят,
ту шептят с неохота.
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет пътеки -
не ще заблудят,
не ще ни делят
примамливи сенки.
Само девет на брой,
като девет живота -
бесове, ветрове
във последния час
пред разтворена порта...
до последния мой...
до последния твой...
и до първия наш...
Разтопена си ти.
Догарящ съм аз.
Родени отново
във новото "Нас"...
Часове, часове -
само девет на брой,
но със девет живота -
от мен те делят
и бясно крещят...
... И все пак отстъпват
в нощта с неохота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
