5.09.2007 г., 9:17 ч.

Часове, часове... 

  Поезия
658 0 7
Часове, часове -
само девет на брой,
като девет живота -
от теб ме делят
през мен те изтичат.

Часове, часове -
само девет на брой,
като девет резета -
те метално крещят,
ту шептят с неохота.

Часове, часове -
само девет на брой,
като девет пътеки -
не ще заблудят,
не ще ни делят
примамливи сенки.

Само девет на брой,
като девет живота -
бесове, ветрове
във последния час
пред разтворена порта...
до последния мой...
до последния твой...
и до първия наш...
Разтопена си ти.
Догарящ съм аз.
Родени отново 
във новото "Нас"...

Часове, часове -
само девет на брой,
но със девет живота -
от мен те делят
и бясно крещят...
... И все пак отстъпват
в нощта с неохота.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??