24 oct 2006, 10:16

Часовниците спят... 

  Poesía
649 0 12
Часовниците
спят пияни
под мостовете
тъмни на града.
Приличат
на завити
скитници, но са...
часовници.
Прибирам се.
Завивам се с парцали,
във градска нощ,
до сив гараж.
Изваждам книга –
текстове на Морисън.
И радвам се,
че лятото
е топло...
А пък
ченгетата
едва ли ще ме забележат.
- Ей, Джими,
странни ли са хората?
Мълчи
от седемдесет и първа
Морисън...
Защо му е да си
говори със...
часовник...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво!!!
    Благодаря!
  • http://www.youtube.com/watch?v=I0KY3NMCpuQ Поздрав!
  • Много трудно се коментира нещо толкоз хубаво без да се чувства човек "глупавословен"
  • Тиктакай Хенри, продължавай ...

    Поздрав и усмивка.
  • Тъжен Хенри, винаги ще се съпротивлявам на меланхолията ти и все още се надявам да усетя свежа нотка в бъдещите ти стихове...
  • Поздрав, Хенри! Имаш много точен часовник!!!
  • Присъединявам се към мнението на Мая, но със съвсем отделен поздрав!
  • Интересен стих...по своему,Хенри!
    Поздрави!
  • От олово стрелките – замрели,
    черно-бели минутите спят...
    часовете невидима клопка оплели –
    стари мигове в мрежа ловят...
    * * *
    Поздрав, Ясене! Хубав стих!
  • Часовникът ти е верен и навременен. Браво!
  • Часовниците спят, но не и времето Хенри!
    А твоето е в силата си!
    Поздравления!
  • нетипично кратък, но с типично твоя стил поздравления, Ханк!
Propuestas
: ??:??