24.10.2006 г., 10:16

Часовниците спят...

Поезия

800 0 12

Часовниците
спят пияни
под мостовете
тъмни на града.
Приличат
на завити
скитници, но са...
часовници.
Прибирам се.
Завивам се с парцали,
във градска нощ,
до сив гараж.
Изваждам книга –
текстове на Морисън.
И радвам се,
че лятото
е топло...
А пък
ченгетата
едва ли ще ме забележат.
- Ей, Джими,
странни ли са хората?
Мълчи
от седемдесет и първа
Морисън...
Защо му е да си
говори със...
часовник...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivanleko91 (Ангел Колев)

Много е хубаво!!!
Благодаря!

2009-12-17T10:13:34+02:00
Litta (Деница Георгиев)

http://www.youtube.com/watch?v=I0KY3NMCpuQ Поздрав!

2009-12-17T10:11:19+02:00
NikitaYan (Анин)

Много трудно се коментира нещо толкоз хубаво без да се чувства човек "глупавословен"

2008-02-16T20:07:26+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Тиктакай Хенри, продължавай ...

Поздрав и усмивка.

2006-10-24T23:14:54+03:00
didislava (Дидислава)

Тъжен Хенри, винаги ще се съпротивлявам на меланхолията ти и все още се надявам да усетя свежа нотка в бъдещите ти стихове...

2006-10-24T22:33:34+03:00