Часовниците спят...
спят пияни
под мостовете
тъмни на града.
Приличат
на завити
скитници, но са...
часовници.
Прибирам се.
Завивам се с парцали,
във градска нощ,
до сив гараж.
Изваждам книга –
текстове на Морисън.
И радвам се,
че лятото
е топло...
А пък
ченгетата
едва ли ще ме забележат.
- Ей, Джими,
странни ли са хората?
Мълчи
от седемдесет и първа
Морисън...
Защо му е да си
говори със...
часовник...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.