19 abr 2011, 20:02

Часовник

Poesía » Versos blancos

1.4K 0 1

Чува се само устременият бяг
на стария стенен часовник,
ах, колко малка бях, когато го взеха,
на стената тоз верен любовник.

Тик-Так, Тик-Так...
Изминали години, изтъркани плочи...
Стар негатив, черно-бял филм...
И ето така животът се проточи.

Стрелката не спира, бърза за някъде,
Животи погубва, животи създава...
Часовникът – двойкар по смятане,
Хорското бързане все побеждава.

Не спира, тиктака безспир,
Хора! Oгледайте се... спрете за малко,
Животът не е турнир,
Да следите стрелката вече е жалко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pipetko (Петко Илев)

страхотно

2011-09-23T21:07:00+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0