Чува се само устременият бяг
на стария стенен часовник,
ах, колко малка бях, когато го взеха,
на стената тоз верен любовник.
Тик-Так, Тик-Так...
Изминали години, изтъркани плочи...
Стар негатив, черно-бял филм...
И ето така животът се проточи.
Стрелката не спира, бърза за някъде,
Животи погубва, животи създава...
Часовникът – двойкар по смятане,
Хорското бързане все побеждава. ...