Apr 19, 2011, 8:02 PM

Часовник 

  Poetry » White poetry
1149 0 1

Чува се само устременият бяг
на стария стенен часовник,
ах, колко малка бях, когато го взеха,
на стената тоз верен любовник.

Тик-Так, Тик-Так...
Изминали години, изтъркани плочи...
Стар негатив, черно-бял филм...
И ето така животът се проточи.

Стрелката не спира, бърза  за някъде,
Животи погубва, животи създава...
Часовникът – двойкар по смятане,
Хорското бързане все побеждава.

Не спира, тиктака безспир,
Хора! Oгледайте се... спрете за малко,
Животът не е турнир,
Да следите стрелката вече е жалко...


© Вероника Братанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??