19 апр. 2011 г., 20:02

Часовник

1.4K 0 1

Чува се само устременият бяг
на стария стенен часовник,
ах, колко малка бях, когато го взеха,
на стената тоз верен любовник.

Тик-Так, Тик-Так...
Изминали години, изтъркани плочи...
Стар негатив, черно-бял филм...
И ето така животът се проточи.

Стрелката не спира, бърза  за някъде,
Животи погубва, животи създава...
Часовникът – двойкар по смятане,
Хорското бързане все побеждава.

Не спира, тиктака безспир,
Хора! Oгледайте се... спрете за малко,
Животът не е турнир,
Да следите стрелката вече е жалко...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Братанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...