12 dic 2006, 16:09

Часовникът

  Poesía
703 0 2
Часовникът със звук на похитител
отмерва времето неспирно.
Часовникът е ярък възвестител
на туй,че трябва да потегляме.

Не е значимо накъде-
различен е животът ни,посоките,
ала на времето потока
едва ли някой може да го спре.

Човешки ум отдавна е създал
на времето най-точното лице-
часовникът,не можем да го спрем,
отчита всеки колко е живял.

На срещите любовни слага края
и думите оставя недоказани
и устните оставя недолюбени...
А сутрин по звъна ще го позная-

от топлото легло ме вдига,
а искам още да сънувам-
за свят без време аз бленувам
и свят без глупави часовници...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...