12 дек. 2006 г., 16:09

Часовникът  

  Поэзия
524 0 2
Часовникът със звук на похитител
отмерва времето неспирно.
Часовникът е ярък възвестител
на туй,че трябва да потегляме.

Не е значимо накъде-
различен е животът ни,посоките,
ала на времето потока
едва ли някой може да го спре.

Човешки ум отдавна е създал
на времето най-точното лице-
часовникът,не можем да го спрем,
отчита всеки колко е живял.

На срещите любовни слага края
и думите оставя недоказани
и устните оставя недолюбени...
А сутрин по звъна ще го позная-

от топлото легло ме вдига,
а искам още да сънувам-
за свят без време аз бленувам
и свят без глупави часовници...


© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??