12.12.2006 г., 16:09

Часовникът

700 0 2
Часовникът със звук на похитител
отмерва времето неспирно.
Часовникът е ярък възвестител
на туй,че трябва да потегляме.

Не е значимо накъде-
различен е животът ни,посоките,
ала на времето потока
едва ли някой може да го спре.

Човешки ум отдавна е създал
на времето най-точното лице-
часовникът,не можем да го спрем,
отчита всеки колко е живял.

На срещите любовни слага края
и думите оставя недоказани
и устните оставя недолюбени...
А сутрин по звъна ще го позная-

от топлото легло ме вдига,
а искам още да сънувам-
за свят без време аз бленувам
и свят без глупави часовници...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...