19 oct 2012, 13:36

Часовникът

  Poesía » Otra
510 0 3

Тик-така на ръката ми безмълвно.

Вкопчва се във мен и ме контролира тайно.

Преобръща живота и съдбата

с една мъничка стрелкичка.

 

Когато го следя, времето ми се изменя,

когато бързам, той забързва с мен,

когато чакам, той отново се забавя с мен

и усилва напрежението във точния момент.

 

Ще спра да гледам във часовник,

ще живея, докато го мога,

ще следя потока, изливащ се от мен,

и той ще ми покаже кога часовникът е спрял.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даниела го е казала много точно! Звучи ми като разказ, въпреки че обожавам белия стих. Поработи и ще се получи! Поздрав!
  • Да, мълчанието е по-страшно от укора! Имам слабост към класическата форма на стиха, въпреки че мога да оценя и белия стих, но в тези редове тук, прости ми, не усетих мелодията на хубавия ни език. Иначе идеята я има, но намери стиха, в който най-добре да я облечеш!
  • Моля пишете коментари или оценявайте. Много е важно за мен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...