Часовникът

Poetry » Other

511 0 3

Тик-така на ръката ми безмълвно.

Вкопчва се във мен и ме контролира тайно.

Преобръща живота и съдбата

с една мъничка стрелкичка.

Когато го следя, времето ми се изменя,

когато бързам, той забързва с мен,

когато чакам, той отново се забавя с мен

и усилва напрежението във точния момент.

Ще спра да гледам във часовник,

ще живея, докато го мога,

ще следя потока, изливащ се от мен,

и той ще ми покаже кога часовникът е спрял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anjambman (Анжамбман Анапестов)

Даниела го е казала много точно! Звучи ми като разказ, въпреки че обожавам белия стих. Поработи и ще се получи! Поздрав!

2012-10-21T11:47:39+03:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Да, мълчанието е по-страшно от укора! Имам слабост към класическата форма на стиха, въпреки че мога да оценя и белия стих, но в тези редове тук, прости ми, не усетих мелодията на хубавия ни език. Иначе идеята я има, но намери стиха, в който най-добре да я облечеш!

2012-10-19T19:02:16+03:00
NoraG (Елеонора)

Моля пишете коментари или оценявайте. Много е важно за мен!

2012-10-19T17:32:25+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0