19 окт. 2012 г., 13:36

Часовникът

509 0 3

Тик-така на ръката ми безмълвно.

Вкопчва се във мен и ме контролира тайно.

Преобръща живота и съдбата

с една мъничка стрелкичка.

 

Когато го следя, времето ми се изменя,

когато бързам, той забързва с мен,

когато чакам, той отново се забавя с мен

и усилва напрежението във точния момент.

 

Ще спра да гледам във часовник,

ще живея, докато го мога,

ще следя потока, изливащ се от мен,

и той ще ми покаже кога часовникът е спрял.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даниела го е казала много точно! Звучи ми като разказ, въпреки че обожавам белия стих. Поработи и ще се получи! Поздрав!
  • Да, мълчанието е по-страшно от укора! Имам слабост към класическата форма на стиха, въпреки че мога да оценя и белия стих, но в тези редове тук, прости ми, не усетих мелодията на хубавия ни език. Иначе идеята я има, но намери стиха, в който най-добре да я облечеш!
  • Моля пишете коментари или оценявайте. Много е важно за мен!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...