23 ago 2012, 10:43

Част от живота

  Poesía » Otra
807 0 4

Предавал ли те е приятел-

любим приятел, най-добър?

Това е все едно внезапно

да те ударят силно в гръб!

 

Да те ухапят двеста вълка,

да ти отнемат от деня- деня,

във който сте се смели

и сте споделяли мига!

 

Това е все едно да паднеш,

от най-високата скала,

а там си стигнал много бавно

и си мечтаел за това...

 

Предавал ли те е приятел?

И мен не е-било е враг,

и по-добре, че тук го няма,

урок било е явно...пак!

 

И после...ставаш все по-силен,

не по-добър и не по-лош...

"Приятелството" те лекува

като проливен, топъл дъжд!

 

Отмива от душата всичко пошло,

лъжата от усмихнати лица,

и само рядко във безсънни нощи

си спомняш тихо за това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Приятелството" наистина дава безценни уроци. Поздравления!
  • Дано повече такива стихове четем! Поздрави!
  • "... било е враг,
    и по-добре, че тук го няма,
    урок било е явно...пак!"

    Много добре казано!
  • Чудесен стих!!!

    "Това е все едно да паднеш,
    от най-високата скала,
    а там си стигнал много бавно
    и си мечтаел за това..."

    И аз това си харесах

    Именно - да паднеш...
    Да паднеш... сам... защото каквото и да се случи, САМ си го поискал и си отворил себе си, за да го приемеш и да го имаш в себе си...
    В такива случаи се почиства не само къщата, но и задния двор

    Не е било приятелство... явно... а само плод на нашето въображение...и силно пожелаване...
    Приятелите никога не предават!

    Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...