23.08.2012 г., 10:43

Част от живота

801 0 4

Предавал ли те е приятел-

любим приятел, най-добър?

Това е все едно внезапно

да те ударят силно в гръб!

 

Да те ухапят двеста вълка,

да ти отнемат от деня- деня,

във който сте се смели

и сте споделяли мига!

 

Това е все едно да паднеш,

от най-високата скала,

а там си стигнал много бавно

и си мечтаел за това...

 

Предавал ли те е приятел?

И мен не е-било е враг,

и по-добре, че тук го няма,

урок било е явно...пак!

 

И после...ставаш все по-силен,

не по-добър и не по-лош...

"Приятелството" те лекува

като проливен, топъл дъжд!

 

Отмива от душата всичко пошло,

лъжата от усмихнати лица,

и само рядко във безсънни нощи

си спомняш тихо за това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Приятелството" наистина дава безценни уроци. Поздравления!
  • Дано повече такива стихове четем! Поздрави!
  • "... било е враг,
    и по-добре, че тук го няма,
    урок било е явно...пак!"

    Много добре казано!
  • Чудесен стих!!!

    "Това е все едно да паднеш,
    от най-високата скала,
    а там си стигнал много бавно
    и си мечтаел за това..."

    И аз това си харесах

    Именно - да паднеш...
    Да паднеш... сам... защото каквото и да се случи, САМ си го поискал и си отворил себе си, за да го приемеш и да го имаш в себе си...
    В такива случаи се почиства не само къщата, но и задния двор

    Не е било приятелство... явно... а само плод на нашето въображение...и силно пожелаване...
    Приятелите никога не предават!

    Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...