Aug 23, 2012, 10:43 AM

Част от живота

  Poetry » Other
800 0 4

Предавал ли те е приятел-

любим приятел, най-добър?

Това е все едно внезапно

да те ударят силно в гръб!

 

Да те ухапят двеста вълка,

да ти отнемат от деня- деня,

във който сте се смели

и сте споделяли мига!

 

Това е все едно да паднеш,

от най-високата скала,

а там си стигнал много бавно

и си мечтаел за това...

 

Предавал ли те е приятел?

И мен не е-било е враг,

и по-добре, че тук го няма,

урок било е явно...пак!

 

И после...ставаш все по-силен,

не по-добър и не по-лош...

"Приятелството" те лекува

като проливен, топъл дъжд!

 

Отмива от душата всичко пошло,

лъжата от усмихнати лица,

и само рядко във безсънни нощи

си спомняш тихо за това...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Приятелството" наистина дава безценни уроци. Поздравления!
  • Дано повече такива стихове четем! Поздрави!
  • "... било е враг,
    и по-добре, че тук го няма,
    урок било е явно...пак!"

    Много добре казано!
  • Чудесен стих!!!

    "Това е все едно да паднеш,
    от най-високата скала,
    а там си стигнал много бавно
    и си мечтаел за това..."

    И аз това си харесах

    Именно - да паднеш...
    Да паднеш... сам... защото каквото и да се случи, САМ си го поискал и си отворил себе си, за да го приемеш и да го имаш в себе си...
    В такива случаи се почиства не само къщата, но и задния двор

    Не е било приятелство... явно... а само плод на нашето въображение...и силно пожелаване...
    Приятелите никога не предават!

    Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...