От листата ми капят надеждите,
по усмивките лази тъга.
Тръгвам пак сама по пътеките,
които ме водят при любовта.
От сълзите ще изгние лицето ми,
уморено от многото лутане.
Разрушена на части душата ми,
в резултат на нощното губене.
А усмивка целува сърцето ми
и опитва се с обич да грейне.
Част по част събират ръцете ми
слепотата на минало време.