9.07.2008 г., 11:26

Част по част събират ръцете

1.4K 0 18
 

От листата ми капят надеждите,

по усмивките лази тъга.

Тръгвам пак сама по пътеките,

които ме водят при любовта.

 

 

 

 

От сълзите ще изгние лицето ми,

уморено от многото лутане.

Разрушена на части  душата ми,

в резултат на нощното губене.

 

 

 

 

А усмивка целува сърцето ми

и опитва се с обич да грейне.

Част по част събират ръцете ми

слепотата на  минало време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...