9.07.2008 г., 11:26

Част по част събират ръцете

1.4K 0 18
 

От листата ми капят надеждите,

по усмивките лази тъга.

Тръгвам пак сама по пътеките,

които ме водят при любовта.

 

 

 

 

От сълзите ще изгние лицето ми,

уморено от многото лутане.

Разрушена на части  душата ми,

в резултат на нощното губене.

 

 

 

 

А усмивка целува сърцето ми

и опитва се с обич да грейне.

Част по част събират ръцете ми

слепотата на  минало време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...