От листата ми капят надеждите,
по усмивките лази тъга.
Тръгвам пак сама по пътеките,
които ме водят при любовта.
От сълзите ще изгние лицето ми,
уморено от многото лутане.
Разрушена на части душата ми,
в резултат на нощното губене.
А усмивка целува сърцето ми
и опитва се с обич да грейне.
Част по част събират ръцете ми
слепотата на минало време.
© Пламена Добрева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
С много обич!!!