26 mar 2007, 15:05

Часът на раздялата

  Poesía
1.2K 0 2

Когато дойде часът на раздялата,

тя не пита кога, защо и къде,

и остават само мъждукащи спомени,

и сълзите, разделени на две.

 

Когато дойде часът на раздялата,

тя не пита защо, кога и къде,

и остават само думите неизказани,

и сърцата, разделени на две.

 

Когато дойде часът на раздялата,

защо тя не пита, защо, кога и къде,

за да мога да изтръгна сърцето си

и сама да го късам парче по парче.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...