Mar 26, 2007, 3:05 PM

Часът на раздялата

  Poetry
1.2K 0 2

Когато дойде часът на раздялата,

тя не пита кога, защо и къде,

и остават само мъждукащи спомени,

и сълзите, разделени на две.

 

Когато дойде часът на раздялата,

тя не пита защо, кога и къде,

и остават само думите неизказани,

и сърцата, разделени на две.

 

Когато дойде часът на раздялата,

защо тя не пита, защо, кога и къде,

за да мога да изтръгна сърцето си

и сама да го късам парче по парче.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...