21 sept 2024, 20:01

Че животът един е

639 3 6

На човека му стига само лъч светлина,

за да зърне в тъмата своя път и съдба.

Топлината му трябва, за да сгрее нощта,

че животът един е и смъртта е една.

 

Извор бистър му стига, жаждата да толи,

с детелини и обич дом щастлив да гради.

На душата й трябва порив и свобода,

че животът един е и смъртта е една.

 

Късче хляб е достатъчно да засити глада.

Да поеме за прошка съгрешила ръка.

Да прости, да забрави, да загърби греха, 

че животът един е и смъртта е една.

 

На плещи да поеме радостта, горестта.

Да последва зова на рода, на кръвта.

Да притихне смирено в лоното на обичта,

че животът един е и смъртта е една.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...