Че животът един е
На човека му стига само лъч светлина,
за да зърне в тъмата своя път и съдба.
Топлината му трябва, за да сгрее нощта,
че животът един е и смъртта е една.
Извор бистър му стига, жаждата да толи,
с детелини и обич дом щастлив да гради.
На душата й трябва порив и свобода,
че животът един е и смъртта е една.
Късче хляб е достатъчно да засити глада.
Да поеме за прошка съгрешила ръка.
Да прости, да забрави, да загърби греха,
че животът един е и смъртта е една.
На плещи да поеме радостта, горестта.
Да последва зова на рода, на кръвта.
Да притихне смирено в лоното на обичта,
че животът един е и смъртта е една.
© Златка Чардакова All rights reserved.
