21.09.2024 г., 20:01

Че животът един е

632 3 6

На човека му стига само лъч светлина,

за да зърне в тъмата своя път и съдба.

Топлината му трябва, за да сгрее нощта,

че животът един е и смъртта е една.

 

Извор бистър му стига, жаждата да толи,

с детелини и обич дом щастлив да гради.

На душата й трябва порив и свобода,

че животът един е и смъртта е една.

 

Късче хляб е достатъчно да засити глада.

Да поеме за прошка съгрешила ръка.

Да прости, да забрави, да загърби греха, 

че животът един е и смъртта е една.

 

На плещи да поеме радостта, горестта.

Да последва зова на рода, на кръвта.

Да притихне смирено в лоното на обичта,

че животът един е и смъртта е една.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...